Българи и турци: От А до Я
Книгата " Българи и турци " е скъпо и обогатяващо четиво за всеки българин през днешния ден.
Тя е част от поредност на Общобългарската фондация ТАНГРА ТанНакРа и е отдадена на разговора и взаимоотношенията сред българите, и други по-близки или по-далечни нации, с които нашето минало ни е срещало, с които имаме връзки и през днешния ден и с които е допустимо да си сътрудничим и в бъдеще.
Подобни книги към този момент описаха за съжителството и контактите на българите с арменците, сърбите, гърците, евреите, американците, арабите, испанците, италианците, французите. Затова може да се каже, че тази книга продължава една към този момент основана добра традиция. Едновременно с това, би трябвало да се каже, че тя е много по-различна от досегашните . Това е по този начин, тъй като всичко, обвързвано със съжителството, взаимоотношенията, конфликтите, войните, господството, опълчването, съдействието ни с турците е толкоз мъчително, надълбоко проникнало в родовото ни схващане и в историческата ни памет, че никой български жители не може да остане безразличен към тематиката, без значение дали е българин, турчин, арменец, евреин, ром или от различен етнически генезис. Може да се каже, че близо век и половина, от възобновяване на страната от 1878 година до през днешния ден, връзките сред българи и турци в известна степен дефинират образа и политиката на България.
Историческите наслоения вършат книгата „ Българи и турци ” сложна за написване, тъй като многочислените създатели, съставители, редактори и издатели са се пробвали да опишат за известното и незнайното в двустранните връзки от първите контакти преди епохи до ден сегашен, да подходят към предишното без предразсъдъци, само че и без да не помнят за насилието, за изгубената българска държавност, за породените взаимни несправедливости. Ако желаеме да градим добросъседски връзки в сегашното и в бъдещето, би трябвало да познаваме историята си без секрети и неистини, без политически стимулирано изопачение и „ фризиране ” на неуместните събития. И още нещо, належащо е да познаваме и признаваме освен личната си версия за общата история, а и тази на другия. Едва след всичко това, със познание и убеденост, можем плодотворно да си сътрудничим.
Всички тези гледни точки, събития и аспекти са предмет на книгата.
Разказът за взаимоотношенията на българите и турците стартира с показване на главните модерни знаци на двете страни. Това е любопитна информация, която оказва помощ за по-доброто взаимно опознаване. Последвалият исторически роман оказва помощ на читателите да създадат съпоставяне за произхода и времето, когато се появяват държавните структури на българите и турците на Балканския полуостров. Към такова съпоставяне ни насочва паралелното показване на ранната история на двата народа, както и хронологичната таблица в края на книгата.
Тъй като главната задача на книгата е да наблюдава историята на контактите и съжителството сред българи и турци на Балканите, сериозният исторически роман за това стартира с нашествието на османските турци през ХІV в. Известно е, че вековете на османското владичество в българските земи, тези най-трудни времена за българския дух, е в известна степен подценявана и непозната част от българската история. Добре е да се знае, че без значение от тежките условия на държавно и верско послушание, българите са съумели да запазят народностното си съзнание и дух, както и православната си религия. Най-голямо място в този роман естествено заема процесът на Българското възобновление, когато се оформят концепциите, позициите, главните характерности на модерната българска нация, когато се раждат изискванията за възобновяване на държавността. Турците в този интервал са господарите, по тази причина те са онази мощ, против която се борят българите, с цел да осъществят вярата си за бъдещето.
Изцяло нова глава в съжителството сред българи и турци на Балканите стартира след Освобождението на България , когато връзките сред българи и турци получават и междудържавни характерности. Възстановената българска държавност поражда още една дълбока смяна – в мястото и ролята на стотиците хиляди турци, останали да живеят като равноправни жители в България. От този миг нататък връзките сред българи и турци получават доста по-сложен темперамент. От една страна, те стават детайл от формалните контакти сред продължаващата да изживява рецесия Османска империя и българската страна, стремяща се да осъществя националния си блян като сплоти всички българи. От друга, независимо значение в междудържавните връзки получават българите, които остават под властта на империята, и турците, които стават жители на България.
Книгата наблюдава връзките сред българи и турци в тези три аспекта – формалните сред страните, българите в Османската империя и турците в Княжеството/Царството Бългрия. Последните два аспекта не са добре създадени нито в българската, нито в турската историография, по тази причина книгата „ България и турци ” несъмнено има приносен темперамент. Читателят ще наблюдава големите провокации – възобновяване на българската страна и битката ѝ за връщане на европейската карта, тежките последствия от войните, съпроводили този развой – Руско-турската освободителна от 1877–78 година, Балканските от 1912–13 година Войните и споровете сред империята и националната българска страна костват голям брой човешки жертви, оставят след себе си травматични мемоари, изключително след жестокото изтребване на хиляди българи и прогонване на оживелите от Одринска Тракия през 1913 година Сто години по-късно тези събития би трябвало да бъдат освен припомнени, само че и оценени и показани от позиция на днешната интепретация на понятия като етническо пречистване и геноцид.
След краха на Османската империя, последвал военното проваляне в Първата международна война и Кемалистката гражданска война, връзките сред светската Турска република и Българското царство се развиват по нов метод в интервала сред международните войни. В книгата вниманието е концентрирано върху ориста на българските турци през ХХ в., когато българската страна претърпява доста преврати, поврати, дълбоки геополитически, политически, стопански и обществени преобразования. По-малко място е отделено на българите в Турция, които след разтърсванията от интервала на войните доста понижават и са подложени на поредна асимилация.
Относно хората
Междучовешките връзки са изключително значими за книга, в чието заглавие са изведени не страните (България и Турция), а хората (българи и турци) . Затова ударението е сложено върху човешкия фактор и в ревюто, отдадено на следвоенната история. В случая то наблюдава отношението на българската страна към българските турци, акцентира немалката роля, която българските турци играят в политиката на модерна България, към този момент членка на Европейския съюз и НАТО. Това е огромен проблем, който продължава да вълнува българското общество както поради така наречен възродителен развой, по този начин и поради опита той да се премисли.
Характерът на книгата допуска обособяването на акценти, които акцентират значимостта на характерни детайли от връзките сред българи и турци. Става дума преди всичко за метода, по който жителите на двете прилежащи страни се опознават – това става най-вече в хода на образованието по история, което получават в междинното учебно заведение. Затова в книгата е изработен обзор на методите, по които българското минало е прегледано в турските учебници и на османския интервал от българската история – в българските учебници. Полемичен темперамент имат два спомагателни акцента в книгата – първият оспорва някои от тезите на турските историци за българската история, които опонират на историческите действителности, до момента в който вторият среща читателите с новите трендове в турска външна политика, а точно доктрината на проф. Ахмед Давутоглу (бивш външен министър и сегашен министър-председател) за неосманизма.
Важен детайл от личното ни знание за предишното са духовните и материалните остатъци от османското господство в българските земи, на които е отделено особено място. Споменът за него участва и в националното творчество, и в художествените творби от всички жанрове, оставили въздействащи и до през днешния ден творби.
Днешният ден също намира място в тази книга, отдадена на комплицираните връзки сред двете общности. Намираме го във вижданията на младите българи, участници в състезанията на народен клуб „ Родолюбие ” и на съдружие „ Родно Лудогорие ”. Опирайки се на знанията си за предишното и живота си в сегашното, в които има доста принуждение, само че и образци на съдействие и взаимна помощ в дългото ни общуване, младите разказват днешните връзки през призмата на толерантността.
Интересни за всички читатели ще бъдат заключителните справочни елементи – обширната книгопис, описът на формалните междудържавни актове, както и паралелната историческа хроника, която дава опция за параленост на историческия път на двете страни.
Книгата „ Българи и турци ” съставлява неповторимо за българската книжнина комбиниране сред университетски проучвания и известни текстове и ще бъде потребна за всички, които желаят да знаят повече за общото минало на двата народа и на техните страни и се вълнуват от общото им бъдеще.
Автори, съставители и консултанти: проф. Валери Стоянов, доктор Ваня Стоянова, проф. Георги Бакалов, акад. Георги Марков, проф. Дойно Дойнов, проф. Евгений Сачев, проф. Евгения Калинова, доктор Елена Алекова, проф. Илия Тодев, проф. Искра Баева, доктор Йордан Колев, доцент Йорданка Бибина, Капка Николова, дипломат Любен Петров, доцент Мария Витошанска, проф. Петър Ангелов, проф. Пламен Митев, проф. Пламен Павлов, проф. Стойчо Грънчаров, Стоян Райчевски, доцент Стоян Танев, проф. Христо Матанов
ПРОЕКТЪТ
БЪЛГАРИТЕ И ДРУГИТЕ
ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ и ЦЕНТЪРЪТ ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ Пожарна охрана ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ към нея към този момент повече от 15 години реализират издателски планове. Публикувани са изследвания на редица създатели върху връзките сред българи и арменци, сърби, гърци, евреи, американци, араби, испанци, италианци (и Ватикана включително), французи. За осъществените до момента издания се получиха положителни мнения от висши представители на съответните страни и държавни управления.
За разлика от някои обичайни или съвременни гледни точки към другите, планът се основава на възгледа, че „ Те “, това сме „ Ние “ в променена конюнктура и културно-историческа среда. Историческата памет, която е и знание, възпроизвежда крайната цел на човешкото битие и на интелектуалния и нравствения прогрес. За нас тази цел е историческото положително. Доброто, освен това пояснение, е идеал, който е заложен в дълбоките пластове на човешкия блян към достойнство и съвършенство. За страдание тези запаси, практически неизчерпаеми, са потискани от идеологии и от наложени обстоятелства.
Отношенията сред българи и турци, сред България и Турция са обременени с вековно опълчване – политическо, религиозно, културно. Въпреки това издателите и създателите имат вяра, че има предпоставки през днешния ден за превъзмогване на историческите контузии и последователно създаване на обективни междусъседски връзки, съобразени с европейските и международните междудържавни правила. Първи стъпки биха били двустранното приемане на общата история, признание на грешките и закононарушенията в нея и откровени старания за превъзмогване на следствията от тях. Усвояването на този урок придобива нарастващо настоящо значение в сплотяваща се Европа и осмислянето би било принос към интеграционните процеси в целия свят.
Тя е част от поредност на Общобългарската фондация ТАНГРА ТанНакРа и е отдадена на разговора и взаимоотношенията сред българите, и други по-близки или по-далечни нации, с които нашето минало ни е срещало, с които имаме връзки и през днешния ден и с които е допустимо да си сътрудничим и в бъдеще.
Подобни книги към този момент описаха за съжителството и контактите на българите с арменците, сърбите, гърците, евреите, американците, арабите, испанците, италианците, французите. Затова може да се каже, че тази книга продължава една към този момент основана добра традиция. Едновременно с това, би трябвало да се каже, че тя е много по-различна от досегашните . Това е по този начин, тъй като всичко, обвързвано със съжителството, взаимоотношенията, конфликтите, войните, господството, опълчването, съдействието ни с турците е толкоз мъчително, надълбоко проникнало в родовото ни схващане и в историческата ни памет, че никой български жители не може да остане безразличен към тематиката, без значение дали е българин, турчин, арменец, евреин, ром или от различен етнически генезис. Може да се каже, че близо век и половина, от възобновяване на страната от 1878 година до през днешния ден, връзките сред българи и турци в известна степен дефинират образа и политиката на България.
Историческите наслоения вършат книгата „ Българи и турци ” сложна за написване, тъй като многочислените създатели, съставители, редактори и издатели са се пробвали да опишат за известното и незнайното в двустранните връзки от първите контакти преди епохи до ден сегашен, да подходят към предишното без предразсъдъци, само че и без да не помнят за насилието, за изгубената българска държавност, за породените взаимни несправедливости. Ако желаеме да градим добросъседски връзки в сегашното и в бъдещето, би трябвало да познаваме историята си без секрети и неистини, без политически стимулирано изопачение и „ фризиране ” на неуместните събития. И още нещо, належащо е да познаваме и признаваме освен личната си версия за общата история, а и тази на другия. Едва след всичко това, със познание и убеденост, можем плодотворно да си сътрудничим.
Всички тези гледни точки, събития и аспекти са предмет на книгата.
Разказът за взаимоотношенията на българите и турците стартира с показване на главните модерни знаци на двете страни. Това е любопитна информация, която оказва помощ за по-доброто взаимно опознаване. Последвалият исторически роман оказва помощ на читателите да създадат съпоставяне за произхода и времето, когато се появяват държавните структури на българите и турците на Балканския полуостров. Към такова съпоставяне ни насочва паралелното показване на ранната история на двата народа, както и хронологичната таблица в края на книгата.
Тъй като главната задача на книгата е да наблюдава историята на контактите и съжителството сред българи и турци на Балканите, сериозният исторически роман за това стартира с нашествието на османските турци през ХІV в. Известно е, че вековете на османското владичество в българските земи, тези най-трудни времена за българския дух, е в известна степен подценявана и непозната част от българската история. Добре е да се знае, че без значение от тежките условия на държавно и верско послушание, българите са съумели да запазят народностното си съзнание и дух, както и православната си религия. Най-голямо място в този роман естествено заема процесът на Българското възобновление, когато се оформят концепциите, позициите, главните характерности на модерната българска нация, когато се раждат изискванията за възобновяване на държавността. Турците в този интервал са господарите, по тази причина те са онази мощ, против която се борят българите, с цел да осъществят вярата си за бъдещето.
Изцяло нова глава в съжителството сред българи и турци на Балканите стартира след Освобождението на България , когато връзките сред българи и турци получават и междудържавни характерности. Възстановената българска държавност поражда още една дълбока смяна – в мястото и ролята на стотиците хиляди турци, останали да живеят като равноправни жители в България. От този миг нататък връзките сред българи и турци получават доста по-сложен темперамент. От една страна, те стават детайл от формалните контакти сред продължаващата да изживява рецесия Османска империя и българската страна, стремяща се да осъществя националния си блян като сплоти всички българи. От друга, независимо значение в междудържавните връзки получават българите, които остават под властта на империята, и турците, които стават жители на България.
Книгата наблюдава връзките сред българи и турци в тези три аспекта – формалните сред страните, българите в Османската империя и турците в Княжеството/Царството Бългрия. Последните два аспекта не са добре създадени нито в българската, нито в турската историография, по тази причина книгата „ България и турци ” несъмнено има приносен темперамент. Читателят ще наблюдава големите провокации – възобновяване на българската страна и битката ѝ за връщане на европейската карта, тежките последствия от войните, съпроводили този развой – Руско-турската освободителна от 1877–78 година, Балканските от 1912–13 година Войните и споровете сред империята и националната българска страна костват голям брой човешки жертви, оставят след себе си травматични мемоари, изключително след жестокото изтребване на хиляди българи и прогонване на оживелите от Одринска Тракия през 1913 година Сто години по-късно тези събития би трябвало да бъдат освен припомнени, само че и оценени и показани от позиция на днешната интепретация на понятия като етническо пречистване и геноцид.
След краха на Османската империя, последвал военното проваляне в Първата международна война и Кемалистката гражданска война, връзките сред светската Турска република и Българското царство се развиват по нов метод в интервала сред международните войни. В книгата вниманието е концентрирано върху ориста на българските турци през ХХ в., когато българската страна претърпява доста преврати, поврати, дълбоки геополитически, политически, стопански и обществени преобразования. По-малко място е отделено на българите в Турция, които след разтърсванията от интервала на войните доста понижават и са подложени на поредна асимилация.
Относно хората
Междучовешките връзки са изключително значими за книга, в чието заглавие са изведени не страните (България и Турция), а хората (българи и турци) . Затова ударението е сложено върху човешкия фактор и в ревюто, отдадено на следвоенната история. В случая то наблюдава отношението на българската страна към българските турци, акцентира немалката роля, която българските турци играят в политиката на модерна България, към този момент членка на Европейския съюз и НАТО. Това е огромен проблем, който продължава да вълнува българското общество както поради така наречен възродителен развой, по този начин и поради опита той да се премисли.
Характерът на книгата допуска обособяването на акценти, които акцентират значимостта на характерни детайли от връзките сред българи и турци. Става дума преди всичко за метода, по който жителите на двете прилежащи страни се опознават – това става най-вече в хода на образованието по история, което получават в междинното учебно заведение. Затова в книгата е изработен обзор на методите, по които българското минало е прегледано в турските учебници и на османския интервал от българската история – в българските учебници. Полемичен темперамент имат два спомагателни акцента в книгата – първият оспорва някои от тезите на турските историци за българската история, които опонират на историческите действителности, до момента в който вторият среща читателите с новите трендове в турска външна политика, а точно доктрината на проф. Ахмед Давутоглу (бивш външен министър и сегашен министър-председател) за неосманизма.
Важен детайл от личното ни знание за предишното са духовните и материалните остатъци от османското господство в българските земи, на които е отделено особено място. Споменът за него участва и в националното творчество, и в художествените творби от всички жанрове, оставили въздействащи и до през днешния ден творби.
Днешният ден също намира място в тази книга, отдадена на комплицираните връзки сред двете общности. Намираме го във вижданията на младите българи, участници в състезанията на народен клуб „ Родолюбие ” и на съдружие „ Родно Лудогорие ”. Опирайки се на знанията си за предишното и живота си в сегашното, в които има доста принуждение, само че и образци на съдействие и взаимна помощ в дългото ни общуване, младите разказват днешните връзки през призмата на толерантността.
Интересни за всички читатели ще бъдат заключителните справочни елементи – обширната книгопис, описът на формалните междудържавни актове, както и паралелната историческа хроника, която дава опция за параленост на историческия път на двете страни.
Книгата „ Българи и турци ” съставлява неповторимо за българската книжнина комбиниране сред университетски проучвания и известни текстове и ще бъде потребна за всички, които желаят да знаят повече за общото минало на двата народа и на техните страни и се вълнуват от общото им бъдеще.
Автори, съставители и консултанти: проф. Валери Стоянов, доктор Ваня Стоянова, проф. Георги Бакалов, акад. Георги Марков, проф. Дойно Дойнов, проф. Евгений Сачев, проф. Евгения Калинова, доктор Елена Алекова, проф. Илия Тодев, проф. Искра Баева, доктор Йордан Колев, доцент Йорданка Бибина, Капка Николова, дипломат Любен Петров, доцент Мария Витошанска, проф. Петър Ангелов, проф. Пламен Митев, проф. Пламен Павлов, проф. Стойчо Грънчаров, Стоян Райчевски, доцент Стоян Танев, проф. Христо Матанов
ПРОЕКТЪТ
БЪЛГАРИТЕ И ДРУГИТЕ
ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ и ЦЕНТЪРЪТ ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ Пожарна охрана ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ към нея към този момент повече от 15 години реализират издателски планове. Публикувани са изследвания на редица създатели върху връзките сред българи и арменци, сърби, гърци, евреи, американци, араби, испанци, италианци (и Ватикана включително), французи. За осъществените до момента издания се получиха положителни мнения от висши представители на съответните страни и държавни управления.
За разлика от някои обичайни или съвременни гледни точки към другите, планът се основава на възгледа, че „ Те “, това сме „ Ние “ в променена конюнктура и културно-историческа среда. Историческата памет, която е и знание, възпроизвежда крайната цел на човешкото битие и на интелектуалния и нравствения прогрес. За нас тази цел е историческото положително. Доброто, освен това пояснение, е идеал, който е заложен в дълбоките пластове на човешкия блян към достойнство и съвършенство. За страдание тези запаси, практически неизчерпаеми, са потискани от идеологии и от наложени обстоятелства.
Отношенията сред българи и турци, сред България и Турция са обременени с вековно опълчване – политическо, религиозно, културно. Въпреки това издателите и създателите имат вяра, че има предпоставки през днешния ден за превъзмогване на историческите контузии и последователно създаване на обективни междусъседски връзки, съобразени с европейските и международните междудържавни правила. Първи стъпки биха били двустранното приемане на общата история, признание на грешките и закононарушенията в нея и откровени старания за превъзмогване на следствията от тях. Усвояването на този урок придобива нарастващо настоящо значение в сплотяваща се Европа и осмислянето би било принос към интеграционните процеси в целия свят.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ